ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! –
ще ти пална седем дълги свещи – ще те гледам! – бяла и добра,
докато луната се облещи – хвърлен грош над нас – „ези-тура”,
сигурен съм – даже Бог го знае,
път пред нас едва ли има друг? –
ще се свърши твоят ден потаен в спалнята – при твоя мил съпруг,
аз ще спя във евтиния хостел, кръстен одиозно „Бизнес парк”,
и в матрака теловете остри ще дерат под мен чаршафа стар, ...