В градината с вековните маслини,
събрал бе учениците Исус.
Какво ли има да ни каже,
те питаха се мълчаливо там.
Събраха се край маса тясна,
поднос на нея със вино и хляб.
Разчупи хляба, ето яжте,
аз от плътта си давам ви сега.
Във чаша дървена от виното искрящо
пресипа, ето пийте, туй е моя кръв.
Сега ме слушайте какво ще кажа,
край масата изправи се в цял ръст.
Таз вечер с мене е последна,
един от вас отиде да ме предаде.
Вий слушайте ме, няма време,
след миг той стражите ще доведе.
Ще бъда съден, разпнат аз на кръста,
а в страх сковани ще са вашите души.
На три пъти от мен ще се отричате,
преди петел да чуете на сутринта.
Ще ида аз със греховете ваши в небесата,
а вие ще се пръснете по цялата земя.
На всички разкажете що видяхте,
и други да повярват без да са видели те.
Той свърши словото си, те мълчаха,
но чу се шум, нахълта стражата в нощта.
С целувка ли ти Юда ме предаваш,
попита той преди към кръста да го отведат.
Апостолите вярата в света разнесли,
блестят величествени храмовете ни сега.
На Господ молим се и свещи палим,
апостолите, днес и тях ще почетем.
© Петър Петров Все права защищены