В градината с вековните маслини,

събрал бе учениците Исус.

Какво ли има да ни каже,

те питаха се мълчаливо там.

Събраха се край маса тясна,

поднос на нея със вино и хляб.

Разчупи хляба, ето яжте,

аз от плътта си давам ви сега.

Във чаша дървена от виното искрящо

пресипа, ето пийте, туй е моя кръв.

Сега ме слушайте какво ще кажа,

край масата изправи се в цял ръст.

Таз вечер с мене е последна,

един от вас отиде да ме предаде.

Вий слушайте ме, няма време,

след миг той стражите ще доведе.

Ще бъда съден, разпнат аз на кръста,

а в страх сковани ще са вашите души.

На три пъти от мен ще се отричате,

преди петел да чуете на сутринта.

Ще ида аз със греховете ваши в небесата,

а вие ще се пръснете по цялата земя.

На всички разкажете що видяхте,

и други да повярват без да са видели те.

Той свърши словото си, те мълчаха,

но чу се шум, нахълта стражата в нощта.

С  целувка ли ти Юда ме предаваш,

попита той преди към кръста да го отведат.

Апостолите вярата в света разнесли,

блестят величествени храмовете ни сега.

На Господ молим се и свещи палим,

апостолите, днес и тях ще почетем.