19 нояб. 2005 г., 15:18

ТАЙНИ

1.1K 0 1

ТАЙНИ

 

Вярваме на врачки и гадатели,

на черната и бялата магия.

На непознатото  горещи почитатели –

там търсим отговор кои сме ние.

 

Отчаяно се взираме във времето,

в примамливо-мистичното начало.

Тегли ни безкрайността на бездната,

сякаш е вълшебно огледало.

 

В сънищата неспокойни бродим,

търсейки предишно съществуване.

Мистика в отвъдното ни води,

искаме ли с мъртви да общуваме.

 

Търсим светове и други истини,

даже истинския лик на Сатаната.

Питаме. Все питаме и питаме,

ала знаем, колкото децата.

 

И дори да овладеем Космоса,

до най-затънтените звездни купове,

ще ни измъчват същите въпроси,

с които себе си и днес отрупваме.

1995 г.

Добрич

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • все същите въпроси, кръгът е омагьосан. Хубав стих, Румен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...