19 nov 2005, 15:18

ТАЙНИ

  Poesía
1.1K 0 1

ТАЙНИ

 

Вярваме на врачки и гадатели,

на черната и бялата магия.

На непознатото  горещи почитатели –

там търсим отговор кои сме ние.

 

Отчаяно се взираме във времето,

в примамливо-мистичното начало.

Тегли ни безкрайността на бездната,

сякаш е вълшебно огледало.

 

В сънищата неспокойни бродим,

търсейки предишно съществуване.

Мистика в отвъдното ни води,

искаме ли с мъртви да общуваме.

 

Търсим светове и други истини,

даже истинския лик на Сатаната.

Питаме. Все питаме и питаме,

ала знаем, колкото децата.

 

И дори да овладеем Космоса,

до най-затънтените звездни купове,

ще ни измъчват същите въпроси,

с които себе си и днес отрупваме.

1995 г.

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • все същите въпроси, кръгът е омагьосан. Хубав стих, Румен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...