Nov 19, 2005, 3:18 PM

ТАЙНИ

  Poetry
1.1K 0 1

ТАЙНИ

 

Вярваме на врачки и гадатели,

на черната и бялата магия.

На непознатото  горещи почитатели –

там търсим отговор кои сме ние.

 

Отчаяно се взираме във времето,

в примамливо-мистичното начало.

Тегли ни безкрайността на бездната,

сякаш е вълшебно огледало.

 

В сънищата неспокойни бродим,

търсейки предишно съществуване.

Мистика в отвъдното ни води,

искаме ли с мъртви да общуваме.

 

Търсим светове и други истини,

даже истинския лик на Сатаната.

Питаме. Все питаме и питаме,

ала знаем, колкото децата.

 

И дори да овладеем Космоса,

до най-затънтените звездни купове,

ще ни измъчват същите въпроси,

с които себе си и днес отрупваме.

1995 г.

Добрич

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • все същите въпроси, кръгът е омагьосан. Хубав стих, Румен!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...