28 мая 2011 г., 11:03

Тайни

863 0 2

 

Днес пак хвърлям камъчета в Черно море –

изгубени мечти сред тези талази,

а мидите шептят „Ти знаеш ли къде

водата свойте вечни тайни пази?”

 

„Не, кажете ми” - разпалено ги питам.

Смеят се лукаво с поглед леден:

„Там, сред дълбините нечовешки,

ще намериш отговор безценен...”

 

Заслепен, забравил що е измама,

хвърлям се към зовящите вълни.

...........................................................

Сам във мократа бездна, тайни няма.

Животът потъва в мрачните води.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...