Днес пак хвърлям камъчета в Черно море –
изгубени мечти сред тези талази,
а мидите шептят „Ти знаеш ли къде
водата свойте вечни тайни пази?”
„Не, кажете ми” - разпалено ги питам.
Смеят се лукаво с поглед леден:
„Там, сред дълбините нечовешки,
ще намериш отговор безценен...”
Заслепен, забравил що е измама,
хвърлям се към зовящите вълни.
...........................................................
Сам във мократа бездна, тайни няма.
Животът потъва в мрачните води.
© Филип Все права защищены