9 февр. 2011 г., 22:00

Тайно укритие

950 0 0

 




Едно проплакало събуждане
ме поема вече нежно със звуците си,
а денят ми е едно тежко изнудване
и ме напътства да подреждам мислите си,
а това дълго нощно пътуване
все още ме държи в своето сънуване...
И въздъхвам с едно опасно вдишване,
такова
по-навътре от това ще е измислено
и се намръщвам с леко трепване,
за да може вече да е усещане,
след това ей така, до края, идва усмихване,
а всъщност още мечтая и стоя в замисляне
и не ми се излиза от това невероятно бленуване,
което ми подсказа далечно съществуване
и подсети за едно утринно продумване...
Следва затишие,
след което се открива едно тайно укритие,
където съм скрила мойто сутрешно "Обичам те"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...