9.02.2011 г., 22:00

Тайно укритие

956 0 0

 




Едно проплакало събуждане
ме поема вече нежно със звуците си,
а денят ми е едно тежко изнудване
и ме напътства да подреждам мислите си,
а това дълго нощно пътуване
все още ме държи в своето сънуване...
И въздъхвам с едно опасно вдишване,
такова
по-навътре от това ще е измислено
и се намръщвам с леко трепване,
за да може вече да е усещане,
след това ей така, до края, идва усмихване,
а всъщност още мечтая и стоя в замисляне
и не ми се излиза от това невероятно бленуване,
което ми подсказа далечно съществуване
и подсети за едно утринно продумване...
Следва затишие,
след което се открива едно тайно укритие,
където съм скрила мойто сутрешно "Обичам те"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...