Тайнство
нощ неверна с вик се сплита!
Аз съм веда вихрокоса -
с вятъря се гоня - боса!
И покоя в пъпки бели -
дето дишат, обич взели -
аз полюшвам с тръпки диви,
облаци изтривам-сиви...
Аз съм пъстра плетеница
и крило съм на Жар-птица,
с тъжни демони приятел -
аз несретен съм ваятел...
Своя вятър аз обичам,
в надпревара с него тичам,
във съня си го рисувам -
през деня далеч отплувам...
Нощ неверна вън танцува,
със звездите се целува,
а луната е незряла -
обич в мен е наедряла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анжела Иванова Все права защищены