На внучката ми Ивана
Велико е туй тайнство на живота
в утробата съзряло в дух и плът!
Виж! - внучката сияйна как с охота
затърсила е майчината гръд.
И с пръстите на малките ръчички
наложила е своите права,
с устенца - две начупени дъгички
и щръкнала косичка на вълма.
Повдигам я внимателно и вещо -
събира се във шепите ми тя -
и млъква в миг, усетила по нещо,
че цял живот така ще я крепя!
© Иван Христов Все права защищены
Виждам, че си успял да покориш и тези висини, при това нееднократно. Да са ти живи и здрави внуците и ти, за да изливаш в стих прекрасните емоции, които те пораждат у теб.