На внучката ми Ивана
Велико е туй тайнство на живота
в утробата съзряло в дух и плът!
Виж! - внучката сияйна как с охота
затърсила е майчината гръд.
И с пръстите на малките ръчички
наложила е своите права,
с устенца - две начупени дъгички
и щръкнала косичка на вълма.
Повдигам я внимателно и вещо -
събира се във шепите ми тя -
и млъква в миг, усетила по нещо,
че цял живот така ще я крепя!
© Иван Христов All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
