5.02.2010 г., 0:04

Тайнството на живота

756 0 10

 

 

                                      

                                   На внучката ми Ивана

 

 

 

Велико е туй тайнство на живота

в утробата съзряло в дух и плът!

Виж! - внучката сияйна как с охота

затърсила е майчината гръд.

 

И с пръстите на малките ръчички

наложила е своите права,

с устенца - две начупени дъгички

и щръкнала косичка на вълма.

 

Повдигам я внимателно и вещо -

събира се във шепите ми тя -

и млъква в миг, усетила по нещо,

че цял живот така ще я крепя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш ли, Рудин, един мой роднина веднъж ми каза следното:"Най-висшият етап от развитието на човека, е когато стане дядо"...
    Виждам, че си успял да покориш и тези висини, при това нееднократно. Да са ти живи и здрави внуците и ти, за да изливаш в стих прекрасните емоции, които те пораждат у теб.
  • Едно страхотно чувство за приемственост - духовна и физическа! Вечна като самия живот!Поздравления!
  • Усетила е топлината и любовта!
    Дано това е крепи до края на живота й!
  • Да ти е жива и здрава!Прекрасен стих за най-скъпото създание!
  • чудесен стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....