amethyst (Калин Пантов)
50 779
25 февр. 2021 г., 07:30

Така било писано 

  Поэзия » Любовная
613 2 4

Луната бе ти дала свойта нежност, 

Слънцето на мене - жарки длани.

Ден и нощ във сладка безметежност, 

две начала във едно събрани.

 

Есента те увенча със багри, 

пролетта с живот дари ме мене, 

бяхме се обкичили със лаври, 

поклон ни стори и самото Време... 

 

Но вълшебството свърши... И жалко! 

Убити чувства - разстреляни с думи. 

Низки страсти - от всяка по малко, 

взривиха хармонията по между ни... 

 

Измами ме, рани ме, уби ме! 

Остави сърцето ми в капещия мрак. 

Вече не съм личност, а име - 

самотно останал, ограбен пътен знак... 

 

Само лунна пътека проблясва в мрака - 

тя е един виещ се от болка път. 

Да тръгна по него - откога ли ме чака, 

но сили нямам, щом сълзите текат... 

 

Като бели сенки тичат след мене

спомените, които ти ми отне - 

стряскат съня на заспалото Време, 

нахлуват в мисълта ми на луди коне

 

и ме обсаждат в крепостта на душата. 

Скръбта сега е моя любовница.

В небосклона на щастието звездата

се присмива на тъжната гробница... 

 

Като приказка това звучи. 

Но защо бе с лош край орисано?! 

Мъка капе от мойте очи - всичко свърши. Така било писано... 

 

© Калин Пантов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??