7 мая 2024 г., 20:58

Така близо, така далече

651 3 3

Всеки ден си мисля
че не трябва да мисля за тебе.
И се събужда денят,
и облаците лягат
над червените покриви
светещи от дъжда,
и пролетната трева
се кичи с жълти глухарчета,
и денят си върви
чист и щастлив.
Зная, всичко е предвидимо
вече няма какво да се случи.
Толкова далече си
и така близо.
До тебе някой ден ще застана.
Близо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че прочетохте и оценихте. За мен наистина е чест.
  • Без някакви лирични отклонения от рода на "ох" и "ах", си успяла да нарисуваш със слово природната среда в която разцъфват пролетните чувства на любовта.Пряма,(в това очарование)без излишни в случая въпроси,поетесата заявява своята божествена увереност,че дойде този миг на сливане.
    Поздравления, Мая!
  • Изчистен докрай и много картинен стих. Облаците лягащи над червените покриви и пролетната трева, закичена с жълти глухарчета, създават магическо усещане. Много ми хареса и заглавието: "Така близо, така далече". То кореспондира с името на любимия ми чернобял филм: "Толкова близо, толкова далеч" на писателя и режисьора Тадеуш Конвицки, създаден през 1971г. и прожектиран у нас през 1972г., който съм гледал 4 пъти. Този шедьовър на полското кино ме подтикна да напиша стихотворението на долния линк:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/tolkova-blizo-tolkova-dalech-1

    Стихотворението ми "Поетът", цитирано в мой коментар на място е сега на линк:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-11

    Поздравление, Мая! Очарован съм!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...