7.05.2024 г., 20:58

Така близо, така далече

655 3 3

Всеки ден си мисля
че не трябва да мисля за тебе.
И се събужда денят,
и облаците лягат
над червените покриви
светещи от дъжда,
и пролетната трева
се кичи с жълти глухарчета,
и денят си върви
чист и щастлив.
Зная, всичко е предвидимо
вече няма какво да се случи.
Толкова далече си
и така близо.
До тебе някой ден ще застана.
Близо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че прочетохте и оценихте. За мен наистина е чест.
  • Без някакви лирични отклонения от рода на "ох" и "ах", си успяла да нарисуваш със слово природната среда в която разцъфват пролетните чувства на любовта.Пряма,(в това очарование)без излишни в случая въпроси,поетесата заявява своята божествена увереност,че дойде този миг на сливане.
    Поздравления, Мая!
  • Изчистен докрай и много картинен стих. Облаците лягащи над червените покриви и пролетната трева, закичена с жълти глухарчета, създават магическо усещане. Много ми хареса и заглавието: "Така близо, така далече". То кореспондира с името на любимия ми чернобял филм: "Толкова близо, толкова далеч" на писателя и режисьора Тадеуш Конвицки, създаден през 1971г. и прожектиран у нас през 1972г., който съм гледал 4 пъти. Този шедьовър на полското кино ме подтикна да напиша стихотворението на долния линк:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/tolkova-blizo-tolkova-dalech-1

    Стихотворението ми "Поетът", цитирано в мой коментар на място е сега на линк:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-11

    Поздравление, Мая! Очарован съм!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...