Така ми липсва онзи миг
Така ми липсва онзи поглед,
със който
загребваш цялата ми същност,
в безкрая леко я разпръсваш
и после в шепа нежност
ми я връщаш.
Така ми липсва онзи миг,
миг, в който
времето без глас притихва,
светът безмълвно се усмихва,
и става тихо, тихо, тихо...
И нищо, че сега ги няма
ни погледа,
ни онзи миг вълшебен,
със спомена за тях ще съм богата
със мен ще са до моя дъх последен,
дори и след това,
когато
далеч ще бъда вече от земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Борисова Все права защищены
