Така ми липсва онзи поглед,
със който
загребваш цялата ми същност,
в безкрая леко я разпръсваш
и после в шепа нежност
ми я връщаш.
Така ми липсва онзи миг,
миг, в който
времето без глас притихва,
светът безмълвно се усмихва,
и става тихо, тихо, тихо...
И нищо, че сега ги няма
ни погледа,
ни онзи миг вълшебен,
със спомена за тях ще съм богата
със мен ще са до моя дъх последен,
дори и след това,
когато
далеч ще бъда вече от земята.
© Татяна Борисова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
