Така ми липсваш

Поэзия

4.4K 51 52

Дойдох и днес... Не ти ли е студено?

Под мрамора е ледена пръстта...

Не, няма нищо ново покрай мене...

Донесох ти любимите цветя.

Под снимката отдолу ще ги сложа.

Вълшебният им дъх обичаш, знам.

Да свикна - няма как да е възможно,

със мисълта, че си самичка Там.

И ябълка от вкъщи ти донесох –

от твоята фиданка сладък плод.

Усмихната те помня до дръвчето...

Такава в мен те нося цял живот.

Да знаеш как ме мъчи самотата!...

Достатъчно добър със теб ли бях?

Понякога се вслушвам в тишината

и чакам пак да чуя твоя смях...

Така ми липсваш...И е цяло чудо,

че още бие в мен това сърце!

Е, не, както с теб - несвястно, лудо,

а тъй, че сякаш всеки миг ще спре...

Не остаряваш, моето момиче!

Очите ти излъчват още смях.

Да се усмихваш много ти прилича.

А някога и аз усмихнат бях.

Сега ще тръгвам... И ще ми е мъчно!...

Оставям те самичка под снега...

Да можех с теб да бъда неотлъчно!...

Ще дойда пак със моята тъга!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Цена (Ценка Балевска)

Творбата ви много ми хареса. Но тя веднага ми напомни "Приказка" на гениалния Дамян Дамянов. И не само ритмиката, но и стилистиката, и настроението, което създава. "Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на свойта самота." и т.н. Желая ви успехи в полето на лириката!

2025-09-07T21:33:47+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Стих, който хваща за гърлото. Поклон пред таланта!

2025-05-15T22:12:45+03:00
СилвияРанкова (Силвия Ранкова)

Докосващо! Честит Ден на Поезията.

2025-03-22T03:54:48+02:00
Литатру (Величка Богданова - Литатру)

Много силна е болката от невъзвратимата загуба на любимия човек. Болката няма да бъде излекувана от годините, които ще се нижат в живота ти, а напротив - ще се увеличава, ако избереш да тънеш в самота. Животът лети неумолимо напред, а ти го следвай... Любимата ти със сигурност ще е щастлива, ако и ти си щастлив.
След смъртта на моя съпруг аз изпаднах в шок, спрях да се храня и за около 15 дни паднах на легло... Една приятелка почна да ми готви и да ме храни и един ден ми каза: " Ако искаш да умреш - продължавай да не се храниш, но знай, че той няма да излезе от гроба".
Стори ми се много грубо, но дълго мислих върху думите й...
Никак не ми е лесно да не страдам, но се занимавам с различни дейности и общувания с позитивни приятели, за да не чувствам липсата му... Трудно е, много е трудно, но се налага.
Бъди здрав!

2022-05-07T00:11:54+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

За първи път се докосвам до твоята лирика! Много силен и тъжен стих! Познато до болка отсъствие... Самотата е много тежка!

2022-04-21T22:32:02+03:00