19.02.2018 г., 14:06 ч.  

Така ми липсваш 

  Поезия
1522 44 46

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Светла!...
    Добре дошла на страничката ми!...
  • Респект пред красиво изплаканата болка!
  • Благодаря за вниманието, Деница!...
    Хубав ден да имаш!...
  • Много драматично..
  • Тъжно е, да!...
    Де да можеше животът да бъде един безкраен празник за всички!...
  • Дани, Бистра, радвам се, че ви е докоснал стихът ми!...
  • Казват, че думите не стигат да се изрази съсипващата болка по загубата на любим човек. Намерили сте ги всички и сте ги подредили така, че болката влиза в сърцето на четящия, Роби!
  • Силно!
    Преглъщаш и четеш...
  • Благодаря, Надя!...Добре дошла на страницата ми!...
  • Нямам думи! Много силно!
  • Мария, Таня, Валя, Електра, Ивон, Мима, Виктория, благодаря ви!...
  • Непосилна е тъгата, която усещам! Вероятно това е най-силният стих в сайта, който досега съм чела... Разплаква...
  • !!!!
  • Докосващо и трогателно!
  • Просто...нямам думи!
  • Роби, това не се коментира. Разтърси ми душата! 💕
  • Разплака ме!
  • Много силно и истинско и тъжно и ...Загубих и аз ... и знам така е пусто ...Аз написах "Превала" от скръб , но когато сега чета ми е като равносметка(за моят живот)
  • Благодаря, Бонка!...Добре дошла на страницата ми!...
  • Без коментар ме остави...споделям болката ти.Прегръдка!
  • Благодаря за добрите думи, Мария!...
    Успешен ден ти желая!...
  • Още при първото четене се разплаках... Това говори много за качествата на написаното - искрено, по човешки завладяващо и достигащо до сърцето.
    Браво, Роби!
  • Мигличката, Петя и Албена, благодаря за вниманието!...
  • Изключително силно,Роберт!...Поклон!
  • Аз само ще добавя в "Любими", защото коментарът е излишен.
  • Разплака ме! Такава мъка никой стих не я лекува!
  • И аз благодаря за вниманието, Румяна!...Добре дошла на страницата ми!...
  • от тази мъка все боли и времето не я лекува,,,,,,,,,Благодаря ви,Роби
  • Влади, Пепи, Васе, Светла, Павлина, Съни, Дочка и Ирина, благодаря, че се спряхте тук!...
  • Различен от другите ти стихове,но въздействаш на "тънката струна"....Всеки е загубил някого и преживяванията са еднакво болезнени.А се твърди,че споделената мъка е половин мъка...Дано стихът ти ,Роби,е провокиран от страдания на лирическия герой!...
  • С много чисти и човешки чувства е изпълнено стихотворението.
  • Роби, тази болка, която си изплакал,
    стяга сърцето, оставя без думи и дъх и дава път
    на безмълвна сълза. Не бих могла да коментирам.
  • ....
  • Когато пишеш за сериозни неща, знаеш как да бръкнеш в душите!! Поздравления!!!
  • Много силно!
  • Ооо, тука нямам думи!!!!!...Роби!!!
  • Уникално силен и наситен с емоции стих! Сякаш сърцето на лирическия ще се пръсне. Предал си по един невероятен начин тъжните чувства, там пред мемориала...
    Поздравления, Приятелю!
  • Благодаря на тези, които коментираха, поставиха в "любими", оценяваха или просто прочетоха!...Успешен ден на всички, приятели!...
  • Ох, стисна ме за гърлото. Но е прекрасно!
  • Покъртително, Р., стисна ме за гърлото!...
  • И този стих, както цялата ти поезия, разтърсва, Роби. Адмирации!
  • Харесах този стих! И плаках ! Потънала съм в тази мъка! Знам и понасям загубата на любимият.За този стих заслужаеащ моето уважение !
  • Уау!
  • Роби...!!! Бъркаш в душите и разплакваш... Много, много, много силен стих!
  • !!!!!!!!!!
  • Истинско като живота....носещо болката и вечността едновременно! Страхотен стих!
Предложения
: ??:??