19.02.2018 г., 14:06  

Така ми липсваш

4.4K 51 52

Дойдох  и днес... Не ти ли е студено?

Под  мрамора  е ледена пръстта...

Не, няма нищо ново покрай  мене...

Донесох ти любимите цветя.

 

Под снимката отдолу ще ги сложа.

Вълшебният им дъх обичаш, знам.

Да свикна - няма как да е възможно,

със мисълта, че си самичка Там.

 

И ябълка  от вкъщи  ти донесох –

от твоята фиданка сладък  плод.

Усмихната те помня до дръвчето...

Такава в мен те нося цял живот.

 

Да знаеш как ме мъчи самотата!...

Достатъчно добър със теб  ли бях?

Понякога се вслушвам в тишината

и  чакам пак да чуя твоя смях...

 

Така ми липсваш...И е цяло чудо,

че още бие в мен това  сърце!

Е, не, както с теб - несвястно, лудо,

а тъй, че сякаш всеки миг ще спре...

 

Не остаряваш, моето момиче!

Очите ти излъчват още смях.

Да се усмихваш много ти прилича.

А някога и аз усмихнат бях.

 

Сега  ще тръгвам... И ще ми е мъчно!...

Оставям те самичка под снега...

Да можех с теб да бъда неотлъчно!...

Ще дойда пак  със моята тъга!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Творбата ви много ми хареса. Но тя веднага ми напомни "Приказка" на гениалния Дамян Дамянов. И не само ритмиката, но и стилистиката, и настроението, което създава. "Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на свойта самота." и т.н. Желая ви успехи в полето на лириката!
  • Стих, който хваща за гърлото. Поклон пред таланта!
  • Докосващо! Честит Ден на Поезията.
  • Много силна е болката от невъзвратимата загуба на любимия човек. Болката няма да бъде излекувана от годините, които ще се нижат в живота ти, а напротив - ще се увеличава, ако избереш да тънеш в самота. Животът лети неумолимо напред, а ти го следвай... Любимата ти със сигурност ще е щастлива, ако и ти си щастлив.
    След смъртта на моя съпруг аз изпаднах в шок, спрях да се храня и за около 15 дни паднах на легло... Една приятелка почна да ми готви и да ме храни и един ден ми каза: " Ако искаш да умреш - продължавай да не се храниш, но знай, че той няма да излезе от гроба".
    Стори ми се много грубо, но дълго мислих върху думите й...
    Никак не ми е лесно да не страдам, но се занимавам с различни дейности и общувания с позитивни приятели, за да не чувствам липсата му... Трудно е, много е трудно, но се налага.
    Бъди здрав!
  • За първи път се докосвам до твоята лирика! Много силен и тъжен стих! Познато до болка отсъствие... Самотата е много тежка!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...