Дойдох и днес... Не ти ли е студено?
Под мрамора е ледена пръстта...
Не, няма нищо ново покрай мене...
Донесох ти любимите цветя.
Под снимката отдолу ще ги сложа.
Вълшебният им дъх обичаш, знам.
Да свикна - няма как да е възможно,
със мисълта, че си самичка Там.
И ябълка от вкъщи ти донесох –
от твоята фиданка сладък плод.
Усмихната те помня до дръвчето...
Такава в мен те нося цял живот. ...