Така ми се иска с теб да говоря,
да ти разкажа, както преди -
за дългите нощи, безсъние крили,
за мислите мои, тежали ми с дни.
Така ми се иска сам да усетиш
как те рисувам без думи, с очи -
в тихата стая с постелята бяла,
където със страстна любов ме дари.
Как ми се иска да помечтая,
за нежните ласки на твоите ръце,
за тази любов, без която не мога,
която е жива в моето сърце.
Нека, любими, аз да говоря,
а ти ме послушай, както преди
и ако нищо у тебе не трепне,
в усмивка ще скрия сълзите си.
Ще те погледна право в очите,
ще те целуна, както преди
и ще си тръгна със самотата.
Твоята гордост ще победи!
© Евгения Георгиева Все права защищены