Така ми се живее
Така ми се живее
Продължавам все така да се вълнувам,
на талази, щом мъглата заприижда.
Напоследък нещо недочувам.
А и зрението ми отслабна. Недовиждам.
И косата ми пооредя. Не мога
нищо да направя. Съжалявам.
Атеистка съм. Но моля се на Бога,
да не идва ден, да оглупявам.
Ти ме гледаш с грейнали очи.
Как, кажи ми, да не се засмея?
Не ми казвай нищо. Замълчи.
Миличък! Така ми се живее!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
