Така ми се живее
Така ми се живее
Продължавам все така да се вълнувам,
на талази, щом мъглата заприижда.
Напоследък нещо недочувам.
А и зрението ми отслабна. Недовиждам.
И косата ми пооредя. Не мога
нищо да направя. Съжалявам.
Атеистка съм. Но моля се на Бога,
да не идва ден, да оглупявам.
Ти ме гледаш с грейнали очи.
Как, кажи ми, да не се засмея?
Не ми казвай нищо. Замълчи.
Миличък! Така ми се живее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
