12 окт. 2010 г., 15:29

Така съм свикнал 

  Поэзия
644 0 4
Така съм свикнал!
Да разяждам пламъка
и да проклинам мъртвото безвремие.
Поверието,
че луната страда по нощта,
граничи
с непредсказаната лудост,
щом утрото закусва самота
и свети отразено в себе си.
Развявам тишината като знаме,
а нищото ме гледа смаяно,
свирепо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??