11 янв. 2012 г., 11:46  

Така те мразя от обич!!!

1.6K 0 12

 

  Всеки ден те поставям в графата

 "бивши любови".

  Всеки ден, не разбираш ли?

  и всеки ден се прощавам

  всеки ден поне сто неща мразя в теб.

  А дали е вярно?

  Всеки ден съм готова за твойта  вендета

  и от сутринта съм те запокитила при дявола

  всеки ден ти варя отровно биле,

  любовното не се получава.

  Но ти си жив

  и градиш гнездо  от тръни в сърцето ми.

  Дори и когато съм на крачка от безсилие да ти метна въжето,

  дори и когато съм те зачеркнала поне сто пъти.

  и сто принцове с доспехи (е, някои отдавна ръждясали) ми  предлагат душата си, 

  трона, земите си (панелени блокчета)

  и честта си (ако имат такава).

  И защо пак,

   пак на теб се спрях -   лошият, театралният, нелогичният.

   Нали те мразя,  от болка те мразя,

   а може би, може би

   те обичам.

..............................

    Стоя, с чаша тръпчиво и силно

    следлюбовно уиски.

    Пияна за оправдание,

    че казвам истината.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно въздействие имат думите ти върху мен!
  • Познах се някак, даже се видях разсъблечен ... и при тези минусови температури ми стана студено! Вечната присъда на безрезервната отдаденост си нарисувала. Дойдох, видях, прочетох и ти се възхитих - вместо сълзи, сила си изляла в образа на лирическата.
  • трЪпчиво.
    Хубава импресия. "Всеки ден ти варя отровно биле. Любовното не се получава" - супер
  • Никога не оставам равнодушна след прочита на твой стих!


  • Много хубав и откровен стих!Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...