Всеки ден те поставям в графата
"бивши любови".
Всеки ден, не разбираш ли?
и всеки ден се прощавам
всеки ден поне сто неща мразя в теб.
А дали е вярно?
Всеки ден съм готова за твойта вендета
и от сутринта съм те запокитила при дявола
всеки ден ти варя отровно биле,
любовното не се получава.
Но ти си жив
и градиш гнездо от тръни в сърцето ми.
Дори и когато съм на крачка от безсилие да ти метна въжето,
дори и когато съм те зачеркнала поне сто пъти.
и сто принцове с доспехи (е, някои отдавна ръждясали) ми предлагат душата си,
трона, земите си (панелени блокчета)
и честта си (ако имат такава).
И защо пак,
пак на теб се спрях - лошият, театралният, нелогичният.
Нали те мразя, от болка те мразя,
а може би, може би
те обичам.
..............................
Стоя, с чаша тръпчиво и силно
следлюбовно уиски.
Пияна за оправдание,
че казвам истината.
© Наталия Божилова Всички права запазени