16 февр. 2008 г., 12:35

Такава искам да те помня

799 0 14

Когато помъдрея, аз искам теб да помня.

Пренебрежително отхвърляща косите

и с походка тъй хлапашка,

но пленяваща момците.

Прегърнала сияние в очите,

от слънцето даряващо мечтите.

Крадешком във тебе да надничам.

Да съм си цяла и на тебе да приличам.

От младост мислите ми да ликуват,

вплетени във танца на звездите.

Такава искам да те помня.

Добра и мила, а понякога дори красива.

И свърнала на топло под юргана,

момичето с момчето вечно да са двама.

Такава искам да те помня.

Поглъщаща опияняващо живота,

че мъдростта не чака

и чувам стъпките и вече край вратата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...