Такава искам да те помня
Когато помъдрея, аз искам теб да помня.
Пренебрежително отхвърляща косите
и с походка тъй хлапашка,
но пленяваща момците.
Прегърнала сияние в очите,
от слънцето даряващо мечтите.
Крадешком във тебе да надничам.
Да съм си цяла и на тебе да приличам.
От младост мислите ми да ликуват,
вплетени във танца на звездите.
Такава искам да те помня.
Добра и мила, а понякога дори красива.
И свърнала на топло под юргана,
момичето с момчето вечно да са двама.
Такава искам да те помня.
Поглъщаща опияняващо живота,
че мъдростта не чака
и чувам стъпките и вече край вратата.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Бъди, Танче!!! 
