Аз давам и давам, и давам!
Лети ми безплътна душата.
Не мога да спра – осъзнавам,
такава ми орис – разплата!
И вземам по-малко на глътки:
тъгичка, мъка в сърцето,
солена пролята сълзичка,
душевно конче, огънато с възли.
И знам, че омръзвам със даване,
и знам,че съм „ниско човече”.
Комарът бръмчащ на ушето,
когато омръзне, моля, просто махнете, ...