Такава ми орис - разплата!
Аз давам и давам, и давам!
Лети ми безплътна душата.
Не мога да спра – осъзнавам,
такава ми орис – разплата!
И вземам по-малко на глътки:
тъгичка, мъка в сърцето,
солена пролята сълзичка,
душевно конче, огънато с възли.
И знам, че омръзвам със даване,
и знам,че съм „ниско човече”.
Комарът бръмчащ на ушето,
когато омръзне, моля, просто махнете,
да не дразни живота ви – ударете!
Замлъквам - и бавно стопявам се!
Изчезвам в завеса от мрак,
а кеят самотен е, корабът плавал,
останал е скелет на морският бряг.
Аз давам и давам, и давам!
Треснете вратата в лицето ми!
Така ще се спра – осъзнавам,
потребност не съм за сърцата Ви.
Животът тече си – рекичка,
а буен поток е във мене,
сърцето ми срещне сестричка,
не спира – дарява, плодовете узрели, червени.
Извинете! Аз давам и давам, и давам!
Удавих Ви!Стига ви – много е!
Време е да се науча как да се предавам!
Дори и да горчат сълзите,
дори и да крещи душата,
наказано ще е детето,
с такава орис за разплата!
© И.К. All rights reserved.
опитваме се да творим. Благодаря,че ме посети! И на Петър 1, благодаря за хубавите удивителни и за любими!
