17 мая 2007 г., 09:54
ТАКАВА ОБИЧ
Пръстите ми да докоснеш,
да допреш пресъхнал зов
в раменете гладки, обли...
Ти жадуваш за любов!
Да обгърнеш мълчаливо
с длани, пълни с топлина,
шия нежна и извита!
Ти копнееш за това!
Да преминеш като полъх
покрай трепетна снага!
И да пламне летен огън
в премалялата душа!
Да обходиш с меки устни
тихо, бавно по лицето!
И във мене да те пусна,
да гори от страст сърцето!
И очите да заровиш
във коси от жива свила,
но внимавай, че отрова
е такава обич силна!
да допреш пресъхнал зов
в раменете гладки, обли...
Ти жадуваш за любов!
Да обгърнеш мълчаливо
с длани, пълни с топлина,
шия нежна и извита!
Ти копнееш за това!
Да преминеш като полъх
покрай трепетна снага!
И да пламне летен огън
в премалялата душа!
Да обходиш с меки устни
тихо, бавно по лицето!
И във мене да те пусна,
да гори от страст сърцето!
И очите да заровиш
във коси от жива свила,
но внимавай, че отрова
е такава обич силна!
© Катя Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Те такъв нежен стих не бих могла да измисля никога. Който го може- го може!
-
Поздрав за този хубав стих!
Браво!Отличен/6/
-
...но внимавай, че отрова
е такава обич силна!
Истински край!
Поздрав за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
