ТАКАВА ОБИЧ
Пръстите ми да докоснеш,
да допреш пресъхнал зов
в раменете гладки, обли...
Ти жадуваш за любов!
Да обгърнеш мълчаливо
с длани, пълни с топлина,
шия нежна и извита!
Ти копнееш за това!
Да преминеш като полъх
покрай трепетна снага!
И да пламне летен огън
в премалялата душа!
Да обходиш с меки устни
тихо, бавно по лицето!
И във мене да те пусна,
да гори от страст сърцето!
И очите да заровиш
във коси от жива свила,
но внимавай, че отрова
е такава обич силна!
да допреш пресъхнал зов
в раменете гладки, обли...
Ти жадуваш за любов!
Да обгърнеш мълчаливо
с длани, пълни с топлина,
шия нежна и извита!
Ти копнееш за това!
Да преминеш като полъх
покрай трепетна снага!
И да пламне летен огън
в премалялата душа!
Да обходиш с меки устни
тихо, бавно по лицето!
И във мене да те пусна,
да гори от страст сърцето!
И очите да заровиш
във коси от жива свила,
но внимавай, че отрова
е такава обич силна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
