7 мар. 2006 г., 13:20

Такава съм

979 1 8
Ти какво...
Смяташ, че си длъжен
непременно да  покажеш
колко си ми бесен.
Пука ли ми...
Не, не ме обиждаш.
не стигаме дотам.
Само пулсът ти е ускорен
и бълваш многословия.
Какво... излъган ли...
губил си си времето
в очакване.
Такава съм.
Не съм ти даденост.
Днес ще те прецакам,
а утре ще притихна
на гърдите ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Такава съм.
    Не съм ти даденост..."
    Само жена с характер може да го заяви! Само истинска жена! Браво!
  • честна си и това е най-голямата сила на стиха ти, освен избликналите от душата чувства. Много ми хареса, Гале!
  • Фабиана ,радвам се да те видя отново!
    Нямаше те ,дълго време.
    На мен също ми хареса стиха ти!
    Поздравления и добре дошла!
  • Благодаря ви! Исках да е нещо по - различно, малко нагло, Адриан, позволих си да използвам такива изрази като "прецакан, пука...", може би защото в живота си не съм ги употребявала, благодаря за мнението.
    Усмивки на всички!
  • Е,Гале...завърна се пак!)

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....