22 янв. 2019 г., 17:45

Такава съм 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
1058 0 0
Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее!
Камъчетата забити, не могат да ме спънат!
Следвам сиянието... скрито в планината...
Там горе... най-високо...
в ледовете... объркана пътека...
През вековете бродя прокудена... проклета...
Родена съм от снеговете.
Пълната луна душата ми извая... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:
  1619 

Произведение участвует в конкурсе:

Зимата през моя поглед »

53 место

Предложения
: ??:??