Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
29 июл. 2020 г., 07:39  

Такива сме плашилата - не мрем. 

  Поэзия
546 3 7

И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.

 

И бях в Луната влюбено плашило
и птиците обичах - до захлас,
ожънали  душата, като клас,
жътварите усмихваха се мило.

 

Внезапно оголяло, обосяло,
че дрипите ми взеха - за кадем
и казаха: От обич ги крадем.

 

Остана само дървеното тяло
и в шапката ми птиче оживяло...
Такива сме плашилата - не мрем.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??