Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
29.07.2020 г., 7:39 ч.  

Такива сме плашилата - не мрем. 

  Поезия
611 3 6

И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.

 

И бях в Луната влюбено плашило
и птиците обичах - до захлас,
ожънали  душата, като клас,
жътварите усмихваха се мило.

 

Внезапно оголяло, обосяло,
че дрипите ми взеха - за кадем
и казаха: От обич ги крадем.

 

Остана само дървеното тяло
и в шапката ми птиче оживяло...
Такива сме плашилата - не мрем.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??