Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
Jul 29, 2020, 7:39 AM  

Такива сме плашилата - не мрем. 

  Poetry
612 3 6

И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.

 

И бях в Луната влюбено плашило
и птиците обичах - до захлас,
ожънали  душата, като клас,
жътварите усмихваха се мило.

 

Внезапно оголяло, обосяло,
че дрипите ми взеха - за кадем
и казаха: От обич ги крадем.

 

Остана само дървеното тяло
и в шапката ми птиче оживяло...
Такива сме плашилата - не мрем.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??