26 окт. 2008 г., 03:17

Тактувам времето

675 0 7
Тактувам времето
 
                     на тези които ме чакат

Отварям очите и чувам пак влака.
Потраква във такт - трака трак. Пак.
тактувам времето, че баща ми ме чака,
и майка  чака ме, това просто е факт.

И очите пак издигам във небето,
сияят звезди - нов звездопад,
Тактуват те в мен - клето детето,
и пея аз във такт “невпопад”.

Кръгът, като че ли пак се повтаря.
Спиралата звездна се вие ли вие.
Нова галактика в мен се разгаря!
Кой, кой край реката ми мъката пие?
(Райсън ще да е моя – другаря, ми; б.а.)

Криворазбрана, белонога, синчец син бере,
но интрига, колизия, Лила, ремарка:
фанариот се опита мен да ме спре,
но никой не може да спре Крали Марка.

Чудото е скроено за мен, трака трак.
Влакът небесен ме тегли към мрака.
Няма съмнение - факт като факт.
И тактувам с крак тези, които ме чакат!

Милчо КИРИЛОВ

29.02.2008 7:27 ЕЕТ, София, сутрин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...