milanoff (Ми Ки)
95 213
26 oct 2008, 3:17

Тактувам времето 

  Poesía » Otra
524 0 7
Тактувам времето
 
                     на тези които ме чакат

Отварям очите и чувам пак влака.
Потраква във такт - трака трак. Пак.
тактувам времето, че баща ми ме чака,
и майка  чака ме, това просто е факт.

И очите пак издигам във небето,
сияят звезди - нов звездопад,
Тактуват те в мен - клето детето,
и пея аз във такт “невпопад”.

Кръгът, като че ли пак се повтаря.
Спиралата звездна се вие ли вие.
Нова галактика в мен се разгаря!
Кой, кой край реката ми мъката пие?
(Райсън ще да е моя – другаря, ми; б.а.)

Криворазбрана, белонога, синчец син бере,
но интрига, колизия, Лила, ремарка:
фанариот се опита мен да ме спре,
но никой не може да спре Крали Марка.

Чудото е скроено за мен, трака трак.
Влакът небесен ме тегли към мрака.
Няма съмнение - факт като факт.
И тактувам с крак тези, които ме чакат!

Милчо КИРИЛОВ

29.02.2008 7:27 ЕЕТ, София, сутрин

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хай!
    Радо! 10х!
  • Так-тик... А?
    Поздрави, Милчо!
  • Благодаря Мачибо!
    Споко Йоси!
  • Я го забави този влак, че скоро идвам със самолета Фиууу! Искам си виното (и киното)
  • Важното е , че имаш силите да тактуваш времето , а не само то да те води. Харесва ми
  • Таня, благодаря. Обичам хората с ясна, визия т.е. с един ясен ник, и усмихнатите също! Няма нищо по-красиво на тоя свят, Таня, от усмихнатата жена! Ще ти пускам по една усмивка винаги, когато преминавам покрай твоята гара! Таня!
  • Тактува животът ни, небесен е влак!
Propuestas
: ??:??