26 oct 2008, 3:17

Тактувам времето

  Poesía » Otra
671 0 7
Тактувам времето
 
                     на тези които ме чакат

Отварям очите и чувам пак влака.
Потраква във такт - трака трак. Пак.
тактувам времето, че баща ми ме чака,
и майка  чака ме, това просто е факт.

И очите пак издигам във небето,
сияят звезди - нов звездопад,
Тактуват те в мен - клето детето,
и пея аз във такт “невпопад”.

Кръгът, като че ли пак се повтаря.
Спиралата звездна се вие ли вие.
Нова галактика в мен се разгаря!
Кой, кой край реката ми мъката пие?
(Райсън ще да е моя – другаря, ми; б.а.)

Криворазбрана, белонога, синчец син бере,
но интрига, колизия, Лила, ремарка:
фанариот се опита мен да ме спре,
но никой не може да спре Крали Марка.

Чудото е скроено за мен, трака трак.
Влакът небесен ме тегли към мрака.
Няма съмнение - факт като факт.
И тактувам с крак тези, които ме чакат!

Милчо КИРИЛОВ

29.02.2008 7:27 ЕЕТ, София, сутрин

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...