Таласъмо-караконджулско
ТАЛАСЪМО-КАРАКОНДЖУЛСКО
От зелените пролетни хълмове
на талази слизат вещери -
таласъми и караконджули -
с лош дъх и пролетни
цветя закичени.
Пеят песни усойно-
магьоснически и омайват
руменобузи хубавици
по мегданите.
Упойват русите им главици
със песни за пролетни принцове,
яхнали розови еднорози.
И омайни билета им
поднасят в сребърни потири.
А хубавиците, румени йош
гиздави, гиздави йош
играви, играви йош
палави, със вещерите
се заиграли, със таласъми
рогати задявали и
караконджули в уста
целували.
С омайничето глави
завъртели, фустани дигнали
занемели.
...
И славейте в гори пели,
и дечурлига-вещери се
нароили, и народа
прост, селски разбунили,
и в пролетни бури
развихрили.
И от гората, разлистена,
цъфнала, смеха вещерски
се разнесъл и таласъми
и караконджули
се кискали, та до днес
йощ се носи
ехото им
и роят
деца им!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атеист Грешников Все права защищены
