Там,

на бялата улица

в синята нощ,

се е сгушил дъхът

на копнежното чакане.

И го чакат

очите на хиляди виелици,

разпознали

по тъмно

мощта на косите си.

Там

е тротоарът,

събиращ мечтите,

преситени

сякаш от джоба

на делничен хаос

и ръба на надеждите,

скрити,

та и ситният

ревностен валс

на вятъра,

който

разбива вълните си.

Там

са прахово сивите гранки

на спомена,

закъснял

да се върне до огън

и топлите,

скитащи устни,

рисуващи

залез пред буря

със вопъл.

Там

луната се влюбила

в скитник

и оттогава

всяка нощ

се издига и свети.

Там

те се оженили,

затова

всяка нощ

тя го пази

от вълци и деви.

Там

е безбрежно и тихо

понякога,

отчайващо тъмно

на сянка

и дори страховито.

Друг път

е буря

с парадни нашивки,

които

светят от слънцето

и заслепяват очите ми...

              ...

Да, там

е точно, където си ти,

мили мой зрителю...