3 июл. 2007 г., 15:34

Там

767 0 9

Там

Там, където вятърът ме брули

с нежните ръце на пролетта.

И със нежни, сладки устни ме целува.

Там съм аз. Сега.

Там в безкрая. Във безброя

на мечтите ми. Сама.

Аз се лутам, без да зная

накъде да тръгна след това.

Там, където е красиво.

И морето, непринудено добро,

шумно блъска, дращи диво.

Там, където няма зло.

Там, където се синее

небосводът нежно млад.

И звездите ярко греят.

Там е моят свят.

Там ухае на кокиче,

на море и на трева.

Тичат весели момичета

по свободните поля.

Там, където вятърът ме брули

с нежните ръце на пролетта.

И със нежни, сладки устни ме целува.

Там съм аз.

Сега.

03.Юни.07г.

Лорелай

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....