Там
Там
Там, където вятърът ме брули
с нежните ръце на пролетта.
И със нежни, сладки устни ме целува.
Там съм аз. Сега.
Там в безкрая. Във безброя
на мечтите ми. Сама.
Аз се лутам, без да зная
накъде да тръгна след това.
Там, където е красиво.
И морето, непринудено добро,
шумно блъска, дращи диво.
Там, където няма зло.
Там, където се синее
небосводът нежно млад.
И звездите ярко греят.
Там е моят свят.
Там ухае на кокиче,
на море и на трева.
Тичат весели момичета
по свободните поля.
Там, където вятърът ме брули
с нежните ръце на пролетта.
И със нежни, сладки устни ме целува.
Там съм аз.
Сега.
03.Юни.07г.
Лорелай
© Люляк All rights reserved.
