Там, до полярния кръг
Там, до полярния кръг,
слънцето май не залязва,
студено е, светло и мрак,
вятърът сякаш разказва.
Хоризонта трепти в светлини,
в зелено танцува небето.
Не виждам луна, явно някъде спи
и всичко е някак неземно.
Потапяш се в белия цвят на нощта
захласнат, чак спираш да мигаш.
Докосва те с дива страст красота -
дъхът ти спира, забравяш да дишаш.
Вървиш по-лек от съня,
сетивата, превръщат се в хищник.
Неусетно отронваш сълза
и разбираш, че в плен си на мистик.
Там, до полярния кръг
си голям и малък, и някак незнаен.
Земята там, превила е гръб...
величествена... в зенита безкраен.
23.08.2022г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
