28 сент. 2010 г., 22:54

Там долу, под леда

809 0 9

Безжизнено-сковани,

сетивата ми сънуват

наскърбени небеса -

смразени чувства,

осъмнали облечени

в мъртвешко бяло...

В капан на ледовете,

под заскрежените черти

лежи без пламък тяло.

Там долу, под леда,

аз виждам себе си

като във огледало

- рожба на гнева...

Там долу, под леда,

едно сърце без време

да тупти е спряло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много много ми хареса! Прекрасен си!
  • Успял си да видиш себе си - това е най-трудно!
    Много добър стих - истински!
    Поздравления!
  • Привет,Саше!Отново си мрачен...и завладяващ до болка...Позволи на слънцето на Любовта да заблести с пълният си блясък и да разтопи този лед...И нека сърцето ти тупти с трепет за нови преживявания!!!
  • Епохално- Ледена епоха! Сашо, в Самоков е по-топло!
  • Поздрав, Саше!
    http://vbox7.com/play:201c857a

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...