28.09.2010 г., 22:54

Там долу, под леда

806 0 9

Безжизнено-сковани,

сетивата ми сънуват

наскърбени небеса -

смразени чувства,

осъмнали облечени

в мъртвешко бяло...

В капан на ледовете,

под заскрежените черти

лежи без пламък тяло.

Там долу, под леда,

аз виждам себе си

като във огледало

- рожба на гнева...

Там долу, под леда,

едно сърце без време

да тупти е спряло...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много много ми хареса! Прекрасен си!
  • Успял си да видиш себе си - това е най-трудно!
    Много добър стих - истински!
    Поздравления!
  • Привет,Саше!Отново си мрачен...и завладяващ до болка...Позволи на слънцето на Любовта да заблести с пълният си блясък и да разтопи този лед...И нека сърцето ти тупти с трепет за нови преживявания!!!
  • Епохално- Ледена епоха! Сашо, в Самоков е по-топло!
  • Поздрав, Саше!
    http://vbox7.com/play:201c857a

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...