Violet_86 (Виолета)
221 4746
26 окт. 2022 г., 12:28

Там, на люлката 

  Поэзия
771 3 9

С теб на люлката са весели игрите. 
Люлея те, но всъщност ти люлееш мен.
Бавно слънцето събира си лъчите. 
А аз оставам още дълго в твоя плен. 

 

В смеха ти, в къдрите, в очите.
Там живея, всеки божи ден. 
Не чувам даже на града молбите. 
Само шепот от копринен лен. 

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво любовно послание! Като полъх на вятър и шепот на лен!
  • Много мило, Силве
    Благодаря ти. Просто исках този момент да го запечатам, за да си спомням един ден какво е било чувството.
  • Усетих го. Дори и неказаното. Изпълва със смисъл.
  • Радвам се, че нещо сте си харесала.
    Благодаря!
  • Хубава находка

    Само шепот от копринен лен.
  • Благодаря ви, Миночка, Тоти, Тони. Хубаво е там на тази люлка.
  • "А аз оставам още дълго в твоя плен. " - любовта прави чудса!
    Хареса ми!
  • Влюбено, бликнало - само шепот на коприна, в мен.
    Поздрави! Успех!
  • Много нежен и влюбен стих. Какво повече ти трябва, щом любов царува в твоя ден. Хареса ми и те поздравявам!
Предложения
: ??:??