26 окт. 2022 г., 12:28

Там, на люлката

Поэзия

1.1K 3 8

С теб на люлката са весели игрите.
Люлея те, но всъщност ти люлееш мен.
Бавно слънцето събира си лъчите.
А аз оставам още дълго в твоя плен.

В смеха ти, в къдрите, в очите.
Там живея, всеки божи ден.
Не чувам даже на града молбите.
Само шепот от копринен лен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

РосиДимова (Росица Димова)

Красиво любовно послание! Като полъх на вятър и шепот на лен!

2022-10-27T22:07:20+03:00
Violet_86 (Виолета)

Много мило, Силве
Благодаря ти. Просто исках този момент да го запечатам, за да си спомням един ден какво е било чувството.

2022-10-26T19:35:33+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Усетих го. Дори и неказаното. Изпълва със смисъл.

2022-10-26T19:26:14+03:00
Violet_86 (Виолета)

Радвам се, че нещо сте си харесала.
Благодаря!

2022-10-26T18:39:51+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Хубава находка

Само шепот от копринен лен.

2022-10-26T18:27:23+03:00