Там, някъде...

9 сент. 2008 г., 12:11

Поэзия » Философская

447 0 2

И какво от това,

че бях там -

в ямата,

при Траяновите уши.

Бях чувала и преди

за съвестта:

в дълбоко най-дълбоко спи.

И какво,

ако теглим чертата,

виновен е някой друг,

отвън и встрани.

И по слънцето има петна,

нон сенс, а предателят

пръв винаги ти подава ръка.

Видях и приех.

Това е всичко.

Не победих и себе си,

не помъдрях.

Надежда ми вдъхва

полудяла пчеличка,

да пие нектар

от пролетен цвят.

...

Там, някъде

горе -

при орловите гнезда.

Телата са боси и голи,

не познават тъга.

Там никой не ги зачита - няма титли и сан голям.

Камбаната всеки сам рита

и с кръста остава сам.