5 апр. 2011 г., 22:39

Там някъде търсих те...

465 0 0

Някога, вечност събрана в чувство,
истина, образ мъждукащ в мъгла,
как искам да ме стопли това чувство
да обичаш и да бъдеш обичан, точно сега!

Липсваш ми, липсва ми всичко, що не
намерих никъде по света и сега се
чувствам наказан, отритнат, лишен от нежни слова.

Тоз свят, печален и грешен, нима всичко в него е
само лъжа, нима той не познава що е любов
и що е душа... а устните шепнат думи лъжливи,
думи без смисъл, просто така, душите прокълнати
крещят в екстаз, за нас ще бъде само плътта!

Чук от омраза и завист с все сила стоварва се
в ума и премазва без капчица жалост
последната частица, останала от любовта.

И в тоз свят механичен, изкуствен намирах
те теб в съня, нима хранех надежда, че
съществуваш нейде в света.
В друг живот, на друга планета,
неуморно ще питам за теб, защото в
тебе смисъл намирам, а ти дали си човек?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Скендерски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...