30 нояб. 2007 г., 16:57

Там, преди

789 0 5
Далеч напред отвъд пределите на самотата,
kъдето Лятото тихичко от щастие плаче,
kъдето танцувахме във вихър от цветове и листа,
а звездите ни завиждаха добродушно през нощта.

Там, върху тази вече обгорена земя.
Там с теб се родихме и причинихме Пролетта.
Съдбата ни гледаше с многозначителна усмивка.
Там за теб умрях. Сух труп до автомивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много,ама много хубаво
  • Оле ще ме побъркате. Умрях да се хиля. Десо много правилно си ме видял да ти кажа. Но смеха беше по-скоро ироничен и доста тъжен. Честит сватбен ден или каквото там се пожелава в такива случеи. Само внимавай да не се натаковаш и в сюблимният момент да избягаш с шаферките.Всичко НАЙ и щастлив семеен живот.
  • Пух... чета го това нещо и викам "Това не е той"... Ама последната дума... Виждам как се хилиш доволно. И не само се хилиш, ами се и кикотиш.
    Наздраве, утре се женя...след 10 часа...
    Ако беше близо до мен щеше да ме опазиш и това нямаше да се случи
  • Прекрасно!
  • Чудесно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...