Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
30.11.2007 г., 16:57 ч.

Там, преди 

  Поезия » Любовна
608 0 5
Далеч напред отвъд пределите на самотата,
kъдето Лятото тихичко от щастие плаче,
kъдето танцувахме във вихър от цветове и листа,
а звездите ни завиждаха добродушно през нощта.

Там, върху тази вече обгорена земя.
Там с теб се родихме и причинихме Пролетта.
Съдбата ни гледаше с многозначителна усмивка.
Там за теб умрях. Сух труп до автомивка.

© Светослав Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много,ама много хубаво
  • Оле ще ме побъркате. Умрях да се хиля. Десо много правилно си ме видял да ти кажа. Но смеха беше по-скоро ироничен и доста тъжен. Честит сватбен ден или каквото там се пожелава в такива случеи. Само внимавай да не се натаковаш и в сюблимният момент да избягаш с шаферките.Всичко НАЙ и щастлив семеен живот.
  • Пух... чета го това нещо и викам "Това не е той"... Ама последната дума... Виждам как се хилиш доволно. И не само се хилиш, ами се и кикотиш.
    Наздраве, утре се женя...след 10 часа...
    Ако беше близо до мен щеше да ме опазиш и това нямаше да се случи
  • Прекрасно!
  • Чудесно!
Предложения
: ??:??